КИТ БЯГАЩИ СВЕТЛИНИ 7
Поставените снимки са с илюстративен характер. В действителност продуктът може да се отличава външно, като това не променя функционалността и характеристиките на изделието.
Информация
Комплект /кит/ за сглобяване с включени всички елементи за монтажа.
С елементите от този набор имате възможност да осъществите разнообразни ефектни светлинни конфигурации от светодиоди или лампи с нажежаема жичка, използвайки принципа на "бягане" на светлините 1-2-3-4-1-2-3-4 или "бягане" със смяна на светлините: 1-2-3-2-1.
Четирите транзисторни ключа (съединяват се точки А и B) се управляват от дешифратора, изграден от интегрална схема U2. За работа с 3 транзисторни ключа (вариант 1-2-3-2-1) се съединява точките A и C.
Мултивибраторът генерира тактови импулси с честота, задавана от тримера RP и представлява тригер на Шмит с U1.1 и U1.4, зареждащ се кондензатор и допълнителен транзистор VT1.
Втората половина на U1 е свързана като тригер - делител на честота, сменящ състоянието си на при всяка промяна от високо към ниско ниво на изхода на мултивибратора.
С интегрална схема U2 е изграден четиривходов дешифратор, работещ с нивата от:
- неинвертиран изход 11;
- инвертиран изход 3;
- неинвертиран изход 8;
- инвертиран изход 6.
Във всеки момент само на един елемент от U2 се подават високи нива, а на изхода му се поличава ниско ниво. Така на четирите изхода на дешифратора се редуват "нули" с честота, определена от мултивибратора.
Транзисторните ключове следват състоянието на "нулите" от дешифратора.
За получаване на ефект 1-2-3-2-1 трябва връзката А-B да се промени в A-C, т.е. четвъртият тактов импулс да не отпушва четвъртия ключ VT5, а отново втория - VT3.
Електрическата схема се захранва с изправено напрежение 12V.
Преди монтажа на елементите да се поставят мостчетата M1, M2 и М3 от фиг. 2. Резисторите с вертикален монтаж предварително да се почистят от боята върху съответния извод.
ВНИМАНИЕ. Ключовите транзистори не са защитени от къси съединения в товарните вериги!
За изграждане на светлинни панели може да се използват маломощни лампи или светодиоди. Броят на светодиодите в канал може да бъде от 1 до 250 в отделни паралелни групи от последователно свързани светодиоди. Във всяка последователна верига от светодиоди трябва да има токоопределящ резистор (фиг. 3а). Броят на светодиодите (от 1 до 6) зависи от пада на напрежение върху светещия диод; например за VQA13 той е 1,6V. По-високо е напрежението върху светодиоди с зелен и жълт цвят, както и върху много от новите силно светещи диоди и тогава броят им във веригата трябва да се намали.
След уточняване броя на светодиодите във веригата и тока (достатъчно е (8-10)мА) се определя R, например за VQA13: шест броя - R=200Ω, пет броя - R=300Ω, един - R=1kΩ.
Максималният ток в канал е до 400mA Резисторите R12÷R15 могат да се променят в зависимост от усилването на транзисторите.
Ако се изпозват лампи с нажежаема жичка, тяхната мощност не трябва да надвишава 5W.
Странично светещи диоди ф3mm могат да се поставят в прозрачен шлаух (с вътрешен диаметър 4-5мм) за "светещо въже" или в пластмасови сламки за светещи звезди.
Схемното решение дава възможност и за управление на мощни симисторни и тиристорни ключове за 220V.