КИТ ТОНКОРЕКТОР 4
Поставените снимки са с илюстративен характер. В действителност продуктът може да се отличава външно, като това не променя функционалността и характеристиките на изделието.
Информация
Комплекта не е сглобен.
10 канален моно Еквилайзер
Технически характеристики:
- дълбочина на корекцията: ±12dB;
- номинално входно напрежение: 0,775 V;
- номинално изходно напрежение: 0,775 V;
- честотна лента (при средно положение на потенциометрите): 10Hz - 60kHz (-3dB);
Еквалайзерът е изградена на основата на три четворни ОУ TL084 и се състои от входен предусилвател (U3C), смесител (U3B) и активни филтри, изградени с останалите операционни усилватели. Реализиран е по схемата на многолентов честотен коректор от диференциален тип (използвана е схемата на професионалния еквалайзер, разработен от ИРЕ-София). Знакът и дълбочината на корекцията във всяка отделна лента зависят от степента на включване на съответния селективен двуполюсник (напр. за 1кHz: U2D, R26, C26, C16, R16) към неинвертиращия вход (потискане, т.А по схемата) или към инвертиращия вход (повдигане, т.B) на U3B. Това става плавно чрез потенциометрите RP1 - RP10. Селективните двуполюсници са реализирани като електронни еквиваленти на последователни трептящи кръгове. Характерно за диференциалния тип еквалайзери е, че качествения фактор на резонансната крива намалява с намаляване на дълбочината на корекцията, което позволява да се реализират дълбоки корекции в тясна честотна лента, а от друга страна се постига много добра неравномерност на АЧХ при по-плитка корекция.
Стойностите на честотно-определящите кондензатори и резистори в всеки филтър много силно влияят върху параметрите на съответните "електронни трептящи кръгове": качествен фактор и честота. Конкретните стойности са получени в следствие на компютърен синтез с оглед на минимална неравномерност на АЧХ и не се препоръчва тяхната произволна промяна с цел изменяне на честотата, защото това неизменно влоши параметрите на устройството.
За постигане на съответствие между дълбочината на корекцията в dB и равномерния ход на потенциометрите е необходимо те да имат S-образен закон на изменение на съпротивлението. Тъй като такиви потенциометри трудно могат да се намерят, трябва да се заменят с линейни потенциометри със стойност 47koM (това обаче е съпроводено със "сгъстяване на децибелите" към крайните положения на плъзгача). Могат да се използват и потенциометри с номинално съпротивление 10, 22 или 100кoM (линейни).
Дълбочината на корекцията се определя от стойностите на резисторите R5 и R6. При R5=R6=15кoM тя е от порядъка на 12dB, при R5=R6=22кoM - около 14dB, a при R5=R6=10кoM - 11dB. Кондензаторът C3 определя горната гранична честота като при C3=560pF (R6=15koM ) тя спада до 18-20кHz.
В схемата е предвиден делител (R1,R2) за намаляване на входното нискочестотно напрежение, когато то е много голямо. Например ако Uвх=1,5V за да го намалим до 0,775V поставяме R1=R2=22koM. R1 и R2 избират така, че сумата им да е не по-малка от 47koM, тъй като в противен случай ще се получи спад в ниските честоти (малка времеконстанта на входната верига). Входното съпротивление е приблизително равно на R1+R2, което също изисква те да се избират по-високоомни. Ако не е необходим входния делител на мястото на R1 се запоява мостче, а R2 се поставя със стойност няколко стотин килоома (100koM) и то определя входното съпротивление на схемата.
В другия случай - когато входното напрежение е ниско може да се използва усилвателят реализиран с U3C. Неговото усилване е А=1+R3/R4. Минималната стойност на R4 се избира в зависимост от C2: при C2=10.0, 4.7, 2.2 - R4min=10koM; при С2=1.0, 0.47 - R4min=47koM. След като се уточни R4 и необходимото усилване се изчислява R3. Например за входно напрежение от 250mV е необходимо усилване от около 3 пъти. Избираме R4=10koM (при C2=4.7) и за R3 се получава 20кoM. С това стъпало могат да се получат усилвания и по-големи от 100. В случай, че няма да е необходимо усилване R4 и C2 не се поставят, а на мястото на R3 се поставя мостче. Ако се неутрализира и входния делител, то усилването на това стъпало става 1.
Изходното съпротивление на еквалайзера е от порядъка на омове, което позволява да се включи към следващо стъпало и с по-ниско входно съпротивление. Трябва да се има в предвид, че от товарното съпротивление и C4 ще зависи долната гранична честота на схемата. Например при C4=10.0 и Rт=4кoM - Fн<10Hz, но при C4=10.0 и Rт=1кoM - Fн=20Hz; C4=4.7 и Rт=4кpM - Fн=10Hz, но при C4=4.7 и Rт=1кoM - Fн=35Hz; при C4=2.2 за да е Fн<10Hz трябва Rт>10кoM.
За захранване на еквалайзера трябва да се използва двуполярен стабилизатор с малки пулсации. Схемата е работоспособна и при по-ниски захранващи напрежения и това се определя от минималното захранващо напрежение на ТL084, което е около ±3V. При по ниско захранване обаче трябва да се работи с по-малки входни и изходни напрежения за да не се получи ограничаване на сигнала. Да се има в предвид, че върху резисторите R7 - R9 се губи около 3V. При ±15V захранване максималното неизкривено изходно напрежение е около 7Veff.
Еквалайзера се свързва преди потенциометрите за усилване на крайния усилвател на мощност с възможно по-къси и ширмовани проводници.
За стерео вариант са необходими две такиви платки и е желателно да се използват двойни (стерео) потенциометри.
Тъй-като резисторите са с вертикален монтаж да се обърне внимание на предварителното премахване на лаковото покритие от изводите им.